На моя съпруг

Богата съм на мигове
в които съм река
небързаща или пенлива
и цялата природа по пътя ми
живее с радостта ми
разбира моето страдание...
Разлиства се в корона на дърво
или във полско цвете
горещото ми покаяние
а някъде в горите гъсти
щастието дава плодове.
Улавям ветрове
и шия си от тях мечтание.
Аз имам всичко -
конци от повеи
игла от вдъхновение
и твоето умение -
никога да не ръмя
като прокуден дъжд
сама.