"С какво да ме запомнят ли?
А, много ми е зор.
С каквото искат..."
Това бе казала
една голяма нашенска актриса.
От цялото това великолепие
някой може да го втриса
но аз приемам думите й
като свише откровение
макар че си запазвам за из път
и мъничко критично мнение
че тя на достолепната си възраст
се заигра със ботокса
и вдъхновеният й лик замяза
на тиган на месечина.
Прощавам й, понеже приживе
успя до сълзи да разсмее
не малцина.

Така и аз възнамерявам
да живея.
След многото ми глупости
в които се забърках
аз знам
че можех и добре да пея
и който имал е уши
и чувствена душа
го е разбрал.
Не се боя, че всичко е било
нахалост.
То който имал е и точните очи
видял е моето израстване
макар за жалост
за мнозинството аз да съм невидима.
И по-добре.
От много слава
може акуратничко да затъпееш.
Пред камерите все по заповед
да плачеш и да се смееш.