(мечтание)

Тя дойде твърде рано
още през зимата
непоколебима и зла разцъфтя
сръга с остра насмешка студа
и снега позасрамен прокуди.
Тя е мъжка, но здраво по женски
                                               се труди
да обагря в сълзите си дивни света.
И на крехкото рамо понесла товар
от безбройните лятно есенно зимни
                                             безчинства
тя нахрани с надежда и огнена вяра
позаспалите домакинства.
Живна всичко с нея като преродено
и изкуството и дори търговията
и са някак си нови човечни и чисти.
Тя изтика в старите шахти помията.
Вдъхна страст за безсмъртен живот
и най-щедро разпръсна магията 
в разноцветен пенлив хоровод.