Забравете ме завинаги!
Мен вече ме няма.
Аз съм далече
от вашата драма.
За мен вдъхновение
са скромните хора,
без пост и без име,
без "свише" опора.
Вие сте големи,
вие сте чисти.
Пълнете с полюции
новинарските листи.
Скалъпвайте спектакли,
пишете книги,
чествайте празници
с нравствени лиги.
Аз знам, че съм малка
и вече не помните,
но пак...забравете,
изпразнете си стомните -
и капка от мен
в тях нека да няма.
Обичах ви дълго -
живях във измама...

Забравете ме завинаги!
Нали сте ми съдници.
Подарете ми забрава.
За вашите бъдници
аз съвсем не ламтя.
Пришийте си задници
вместо крила.