Eдва ли някога със теб 
ще взривим Монмартър
но знае ли човек...
но важното е, че се учим
но важното е, че рисуваш
своето обдишвано море
с такова вдъхновение
и смееш се като дете
пък аз съм се вторачила
във еклектичната мадона
измислям нови цветове...

Дърдорим без да спрем
и бликат форми и нюанси.
Следобедът ни прави реверанси.
Току поспре над раменете ни
надзърта в нашите платна
и пише донесения до вечерта
та а дано да се забави
и още малко, още съвсем малко
приглушена дневна светлина
да пийнем с чая и кафето...

Pазтваря се небето
и плисва радостта.