Съсредоточена е Ели
върху балконския си розмарин.
Рисува го с такава нежност
листенце след листенце
и слънцето намира си местенце
сред крехките, изящни клонки
и въздухът трепти
далече от слани
далече от претрупаната
пищност на есента.
Една соната във зелено
и вдишване - издишване
от спомена за пролетта.