Тъй както Бог ме гледаше
през твоите очи
навярно той ми казва
че е време да те пусна.
Не ти понасят къщните стени
и виждам, че не си щастлива.
А тъжната ни истина е
че никой не те иска.
Пораснала си доста
и с много от уличните навици
те взех - завършена котана
и виждам, че при мене
само се измъчваш...
Порадвай се на свободата!
Дори да не живееш дълго
ще бъдеш сама на себе си
стопанин и господар
и всички улици, градинки
тротоари ще са твои.
Прости ми, ако те подведох!
Обичам те, но твоето свободолюбие
и мойте нерви скъса...
Пред входа ще оставям ядене.
Дано желанието ти за независимост
от глад да не закъса
и да не търсиш моята милувка
при някой лош човек...

Сбогом, коте!
Иде пролет.
Дано животът ти да бъде лек!