(По Моцарт - концерт за кларинет 2 ч.)

Там, между облаците
един лъч си проправя път.
Не му е лесно
пътят му е дълъг.
През дим и разкривени клони
минава той
и отразява се във цветните балони
на малките деца.
След туй оглежда се
в леко запотените стъкла
на червенокосия и луничав влюбен
и точно щом помислиш
че вече е изгубен
заиграва се в зеления и кротък
пламък в очите на клошаря...
Една привидно тежка порта
пред него се отваря -
на чаша топъл чай
със ягодово сладко
той със сърцето разговаря.