Виновни сме.
Убихме птицата във клетката.
Забравихме да й оставим
водичка и семенца.
Прехвърляхме си отговорността
и всеки е очаквал
другият да го замести.
И що за самодоволно племе сме -
веднъж отнели свободата
на песента
заключили завинаги небесните
простори
се чудим как да облекчим
нагарчащата своя съвест.
Разбрахме за смъртта
едва когато спря да пее
притихнала на дъното на клетката.
Е, случва се
но ние да сме здрави -
цинично спираме набъбналата
пареща сълза в окото.
Пък ние си имаме и други пилета...
Но Бог ми е свидетел
че ако има следваща невинна жертва
на безхаберието
то по-добре и аз завинаги да замълча.