Все още пия сутрин своето кафе
и сладостно си дръпвам от цигара.
Не съм подлога и не съм перде,
затуй си сърбам лютата попара.

Ще ида в парка, кротичко ще постоя
на хладно, под разцъфнали дървета.
Ще пия биричка и тайно ще редя
на ум картините извън бюджета.

Ще роня цвят със младите липи
и от капанчето ще ме облъхва цаца
и облаците с форми на сърни
ще съзерцавам в такт със синевата.

И само Господ може би ще отчете,
че ненапразно страстно съм живяла.
Да търсиш вечно в себе си дете -
поне това изглежда съм разбрала.