Прекрасно малко кученце
на име Харди
мъхната топчица любов. 
То искаше единствено
да го обичат
и да похапва
вкусни дарове. 
Стопанката му Ели Бояджиева
от мъничко болнаво бебе
го отгледа
превърна се във силно
и възторжено кутре
такова си остана
до тринадесетата година
събираше се само
в две неголеми шепи
но лаеше неистово
като обидено зверче
щом някой се запътваше
навънка да излиза. 
То беше истински
стопанин на дома
ала завърши зле. 

Разхождаха се сред природата
и Харди весел тичаше
покрай високи храсти и нозе
и изведнъж започна да пищи
пред ужасените им погледи
в захапката на някакво
огромно псе... 
Нататък - тъжно е... 
Евтаназия и малък гроб... 

Спи, Харди
Нека се разхождаш на спокойствие
в свят без насилие
и без ръждиви, нескопосни викове
които уж те вкарват в правилния път. 
Спи сладък сън сред светлина
и ласкави игриви богове.