След толкова години
опитомена
излекувана от себе си се връщам. 
Мързеливо се излежавам
като застаряващ морж
на чистичкия плаж.
Прозрачно, плитко дъното е
и се кандилкам със нозе
подпухнали и уморени
и вече съм незабележима. 
Процеждам свойта зима
през мигове, които не значат нищо. 
А някога аз тук взривявах тишината
с нестройни трели
и след това разпъва ме на кръст
гланцираното мълчание на снобите
безчувствено преглътнали
обложения ми разсъдък 
удавен в чаши с джин. 
Сега е друго
и всички кротичко вървим. 
А гларусите се присмиват продрано
на примирението ни. 
Тъгуват раците за нощна врява. 
Аз дружелюбно ги гъделичкам
и лекувам със забрава.