Едничка любовта е цветно камъче
от помътнялата мозайка
наречена живот.
Ако я нямаше и нея, аз отдавна
бих приела самотата, като отвод
от всичко земно.
Но имам нея и все още
се опитвам да се смея от сърце
на светлите шеги
и въпреки че ме боли
от многобройните предателства
аз дишам и понякога
подхилквайки се вътрешно, немея
пред плитките лъжи -
фалшиви, височайши намерения
маскирали жестоките борби
за кокала, за по-престижно положение -
напудрени, повърхностни мечти...
Едничка любовта е себе си
и още ме държи.