Дали ще издържа
на подигравките на времето
или безславно ще потъна?
Аз виждам вече как
най-ценното в живота ми
е купило билет за по-добър
по-мъдър свят
и с леки стъпки се отдалечава.
Опитах ехото от тях да заглуша
със празнична забава
усмихвах се, рисувах си илюзии
че всичко винаги ще продължава
поне докато аз съм тук
похапвах плодовете на смирението
гримирах се в мълчание напук
но както казваше един актьор
от стар и позабравен филм:
Единственото реално нещо
в този живот
изглежда е смъртта.

То, шоуто ще продължава
без моите любими хора
ала нали ще съм сама
поне докато ги последвам
и как безропотно да устоя
на тягостните пируети на ума
сама да свърша със себе си?

Смъртта - да, тя единствена е
осмислила театрото да бъдеш жив
ала за мене още ще почака
поне докато имам сили
в душата да опитомявам мрака.