Май още жива съм
щом с теб рисуваме натюрморт
и боря се с горкия патладжан
като прасе със тиква.
Но щом докоснеш листа
става чудо
и диша този зеленчук
и смее ми се лудо
и мигам на парцали:
На толкоз красота
кога успяла е да се научи
твоята ръка.
Налей ми по кафенце
и нека да горчи от загубата тежка
на пропилените ми дни
щом днес за тебе вече съм дорасла.
Аз бях плашлива кравичка
тревица суха пасла
преди да срещна теб.