Написаното е от края на деветдесетте години. Вече споменах за клозетната поезия и мисля, че е добре да ви запозная с малка част от моята.По разбираеми причини, до днес не съм публикувала този "бисер", но си го обичам. Надявам се, някои хора да се разпознаят в него, но като знам колко избирателно четат, (ако изобщо четат), едва ли...

Mezz(a) forte

Клюкари, бардове проклети,
изучих вашите поети.
Надникнахте в съня ми сладък,
окрадохте го, в безпорядък
играхте го на своя сцена,
а аз послушна, пременена
бях само кукла на конци.
Повтарях вашите сплетни
накъркана до козирката.
Блаженно легнах си в лайната,
които срахте с моя гъз
и после в артистичен тръст
към божия ви храм поех
и ваще песнички запех
във мец(а) форте и в пиЯно.
Врещях като теле заклано
и ми поднасяхте цветя...
За вас така съм най-добра.
Забравих белия си стих,
прилежно скрит и много тих.
Затворих старите тетрадки
за да не могат разни патки
да ги четат с очи лайняни.
Не заслужават в мойте рани
да бъркат с кухненския нож
и да се къпят до разкош
във грапавите редове
на недокастрения стих.
Тъгата си аз преоткрих,
но е старателно римувана,
защото е до кръв бичувана
от недое..ни редактори.
Качете се на нови трактори,
за да орете мойта нива.
Ще ви изпратя друга "дива"
да си я нае..те там, 
на някой мърляв, стар таван,
за да опрете гъзове
до поетичното небе
на бляскавото ви изкуство.
Не го ли казах с много чувство?