Трева, ти носиш свойта ризница
с такава лекота
че птици и насекоми се крият
в прегръдката ти мека
ала не си послушна, равничка пътека
за боси, неподготвени крака
решили злобно да те тъпчат.
Как искам да полегна
на дъхавия ти матрак
до зъби въоръжена със мечти
и вече да не ме боли да бъда никой -
пчелица в пазвата ти
семенце отнесено от вятъра...

Шеги на крехки клонки от близката гора
полепнали по дланите ми закачливо
усмихната далечина в очите -
това ще бъдат моите оръжия.
Недоумяват пред такава мощ
военните окръжия на тленността
и само парадно тракат със токове
там някъде, върху асфалта от тъга. 

Трева, ти носиш свойта ризница
с такава лекота.
Учи ме, да съм като теб -
тъй ласкава към близките си
към безпардонните копои - зла.