Подръж ме в шепите си
мое небе
подгони по пътя ми боси звезди
скръбта да умре
                      от закачки сияйни
развържи и коне
да се вкопча във гъстата грива
и така да препускам
                      до пладне поне
с отмаляло съзнание
с прекомерно сърце
подарило на облаци своя излишек...
И запей ме, небе
в многоглас разнолико страдание
във акорди - дете
неродено, но дълго измисляно.