Навярно съм вчесвана от отливи
и само понякога 
съм разрошвана от приливи
и изгреви ме дъвчат
залези ме галят
нашепвайки ми:
Остани си ти
такава, каквато си -
започната и недовършена
разрязана и пак зашита
мечтателна и от света изпита.

Навярно ще се лутам още дълго
в себе си
и ще изравям с разкривени пръсти
от твърдата си пръст
съкровището
което съм пропускала да бъда
тъй дълго и така отчаяно
политнала във безтегловност
от съмнения.

Прости ми, смърт
ухажвах те настойчиво
ала не те прегърнах никога с любов.
Напускам те
изневерявам ти с живот.