Прозрачна диря вечността оставя.
Не може всеки да я види.
Лишени са от сетива"спортистите"
със тренировъчните гири
напъващи се да държат
върху платинените щанги
лицето на света.
Обяздени сме всички
от страхове и битовизми
залъгваме душите си
с мухлясълите афоризми
на грохналата мъдрост.
Несбъднатост сълзи в очите
и недовършени душите
стремят се към завършека господен
ала не всеки е способен
макар че Господ е целунал всички
Родени сме за птички
но всеки полета си сам крои -
дали ще се поблазни
от слава или удобство и пари
или единствено любов
ще му е пътен знак.
Надеждата безпримерна остава
да се опитваш пак и пак.